Напоследък все се говори за това, че сме една от най- недоволните нации по света. Това е така и за мен това се дължи основно на липсата ни на умението да уважаваме другите. И как и да се получи това, като никъде не ни учат на уважение. Не искам да звуча като някакъв проповедник на морал, но ми се струва, че това е важно за целия просперитет на държавата ни. Как да искаш да съдаваш нещо без да имаш съмишленици? А как да имаш съмишленици, като не можем да показваме уважение един към друг.
Това, което е написано в Конституцията, че нашия живот, достойнство и права на личността са гарантирани все още остава на книга. 
Защото уважението не се учи на книга. То се проповядва чрез примери. 
Дали старият Макаренко, който властва в училищата и за съжаление в университетите може да ни научи на уважение и да създаде усещането в нас, че имаме достойнство? Дълбоко се съмнявам. 
Уважението трябва първо да се роди в самите в нас, а след това то ще бъде уважение към другия, към нацията и към другите нации. А как да искаме да ни зачитат, ако ние не зачитаме себе си? 
Дори и на светлите празници ние сме забравили да бъдем добри и уважителни един към други. Пожелаваме си какво ли не, но не и уважение и достойство. Към себе си и околните. Забравили сме кои сме. 
Така, за съжаление, дори и по Коледа, макар и заедно, оставаме разединени. Разединени в душите и сърцата си.
И нека не забравяме, че унижава основно този, който се чувства малоценен и е бил унижаван. 
Весела Коледа! Желая ви любов! Обичайте себе си, за да бъдете обичани!