Днес, в този момет сред терористичните нападения в Париж, сме склонни да говорим за избухването на Трета световна война.  И отново в центъра на събитията се оказва Централна Европа.

            От както всички хора по земята получиха равен достъп до средствата за масово осведомяване и най – вече до интернет, трудно бихме могли да говорим за сто процентова национална идентичност. Тя е такава, само в рамките на това, което притежаваме материално. Днешният човек се страхува да не изгуби работното си място, покъщнината си и близките си хора, но трудно бихме могли да кажем, че някой притежава и милее в истинския смисъл на думата за моралните си ценности.

            Когато говорим за война в минало време почти винаги я обясняваме чрез загубата на морала и добродетелите във враждуващите лагери.

            По време на втората световна война, ние, които не сме били участници я тълкуваме като война, разрушила устоите на хуманизма. Вече на втори план добавяме, че това е война за преразпределяне на територии, финанси, легализация на службите за сигурности и т.н.

            Днес, когато говорим за настоящата война, отновно намесваме етоса на религиите, човеколюбието и границите на саможертвата. Но забравяме, че това отново може да се нарече конспиративен замисъл от страна на великите сили, които ни управляват от много време със средства като религия,  икономика, а вече и медии като фейсбук, туитър и т.н.

            И ако в досегашните войни простолюдето е било привличано към каузата на военните действия чрез страха от изгубване на идентичността на човека ( напр. Берлинската стена прави възможно съществуването на два типа берлинчани  - прозападно настроени и произточно настроени), на възможността да следва семейните, религиозните традиции, които трябва да замени с националистически, партийни и чисто икономически, то днес към основните страхове можем да добавим загубата на лично пространство – наблюдавани сме от всякъде относно това какви избори правим и до колко те са в синхрон с политиката на общността, в която живеем; липсата на сигурост и доверие в институциите и другите хора; и не на последно място стои елементът, който присъства във всички войни до сега – икономическата заплаха пред отделния човек.

            И въпреки, че и днес говорим за сблъсък на цивилизациите, или разбирано по друг начин – сблъсък на религии, ние знаем, че това е само повод, но не и причина за военни действия, където и да е по света. Днес, с наличието на фейсбук, никой не може да ти наложи иднетичност и мяра на ценностите, които изповядваш. Всичко се случва по системата на „повратната точка” или от едно действие на един човек, всички след него повличат крак и започват да го имитират.

            По този начин идентичността става мрежови елемент. Тя не е географски, както до сега. Субкултурните групи се таргетират по средством каузи и групи  в интернет. И до голяма степен пречат на политическото таргетиране.

            Така войната е стратегия,  включваща в себе си медиите (интернет), религиозните схващания  и най – накрая по важност политическите предпочитания.

            Този ред на мисли звучи така, сякаш се опитвам да кажа, че ако не се влияем от интернет, фейсбук; ако не участваме и не вяваме в религиозните догми и не се замесваме в политиката ще избегнем политическото насилие.

            Това съвсем не е така.

            От една страна избягвайки медиите, чиято цел е да инжектират в нас чувства на страх и омраза; религията – целяща да назовава нашите „праведни” действия; и политиката – целяща да даде отговори на скложните за нас въпроси и равносметка на случващото се до сега, ние бихме попаднали в един изолационен капан и бихем били най – лесната мишена за сблъсък на воювашите.

            Отговор на въпроса  защо и как би трябвало да сме солидарни с войната е търсен както от мен, така и от много други автори напоследък.

            Може би ако гледаме критично на двете страни в конфликта (въпреки, че войната е географско понятие  и ние сме въвлечени винаги само на страната на едната от воюващите зони),  би следвало да намерим алтернатива на дейсвията си, които защитават мира, а не водят до сляпо подчинение на участиците.

            Това е труднда само по себе си задача, тъй като е трудно да придобиеш обективно знание за случващото се, имайки предвид, че единствен източник на информация са медиите. Религията е единствената алтернатива на това, което ни дава надежда и сили за живот в утрешния ден, а както се казва за политиката – ние не се интересуваме от нея, но тя от нас – да.   И в крайна сметка другостта разрушава реда, в който сме свикнали да живеем.  Европа както винаги е центърът на бойното поле, в който е трудно да се отстояват и да се говори за ценности, а Великите сили си разпределят пая на империализма. Конспирацията да пази Европа!