Какво се случва днес? Протести на младите срещу старите, безработица и усещане за безсилие на масата от хора върху контрола на собствените им съдби.       До преди появата на световната финансова криза, повечето държави живееха охолно и без притеснение за бъдещето. Факт в подкрепа на това становище са взетите заеми на глава от население в развитите страни, което в повечето случаи е сочено за причина за кризата. 
      Всичко това обаче се оказа мираж за предното поколение, изживяло своя миг блаженство и охолен живот. 
Можем ли в такъв случай да обвиним, подобно на това както родителите обвиняват децата си в безгрижие и безотговорност, така и ние своите родители? Явно това и правим с днешните протести, завладели цял свят. Ние протестираме против миналото. Но не нашето минало, а онова в което сме били и ще бъдем, но нито сме допринесли, нито ще можем да допринесем за него. 
       Да, може би това е поредната революция, която иска да изтласка старото и да наложи своите ценности, но дали ще успее при положение, че от една страна ние ( младите) сме по- малко и ще намаляваме още и още; и от друга страна ние, които сме живели в среда, която ни е учела на посредственост, дали ще можем да изградим нов  свят, който да бъде различен от стария? Та нали това е била надеждата на хората, съборили Берлинската стена.....
      Вината на предходното поколение е стар лайтмотив в историческите  книги, особено засягащи историята на Стария континент. Но не е ли всъщност причината за усещането за безтегловност намерението да търсим вина в миналото, за да оправдаем настоящето?
     Поглеждайки назад в историята,  всеки е виновен на всеки - турците на българите, българите на сърбите, сърбите на югославяните,  югославяните на австро- унгарците и германците, а те от своя страна - на цяла Европа.
И докато до сега вината е била морална, то днес тя е  материална. Не знам кое бреме е по- тежко - но и двете имат своята тежест. 
     Нищо друго не ни остава, освен да свикнем с мисълта, че ще трябва освен заради себе си да живеем не за бъдещото поколение, а и за родителите си...